Експериментални резултати
Място: с. Йоттевени, пчелин на Лайош Коня
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ ПО ФУРАЖИ И РЕПРОДУКЦИЯ НА ДРЕБНИ ЖИВОТНИ
Дирекция по репродукция и биология на пчелите
Приложение на кошера с въртящи се рамки в пчеларството
2002-2004
Настоящият експеримент с кошер с въртящи се рамки е насочен към изработването на подходящ и ефективен начин за защита от вароатозата, без използване на химикали. Резултатите от последните 5 години доказаха, че новият метод е успешен при дадените условия.
По време на опита, Дирекцията по репродукция и биология на пчелите към Изследователският институт по фуражи и репродукция на дребни животни (ИИФРДЖ), със съдействието на откривателя на този кошер, в продължение на години прави тествания върху пчелни семейства по отношение на вароатозата и поведението на пчелите.
Експерименталният пчелин се състои от три павильона, два от които са оборудвани с еднакви кошери (рамки, с размери 42х31 и корпус за мед), а единият е опитен. При последния, към специално изработените рамки е прикрепен корпус за мед (размер 42х18). В кошерите са поставени 9 кръгли рамки с размер 40 см (с 9 мм разстояние между тях), които са покрити с два полукръгли специално изработени панела. Предмет на експеримента са 40 традиционни (контролни) и 26 опитни кошера, като 10 от двата вида се преглеждат системно. Годишният анализ е изготвен въз основа на пълна проверка, извършвана 5-6 пъти годишно.
В периода на усилено развитие на пчелните колонии, кошерите с въртящи се рамки се завъртат на 90º на всеки 12 часа, а при лошо време (без медонос) на 45º на всеки 6 часа.
Въртенето продължава от май до средата на юни, като този процес благоприятства намаляването на роенето, тъй като пчелите прегризват килийките.
Резултатите от въртенето се изследват месечно. Опитите се правят при лабораторни условия, като се следи степента на вароатозната инфекция при вече излюпилите се пчели и в запечатаното пило. При него, изследванията отчитат броя на напълно развитите акари, ларви, какавиди и заразените клетки. Обхващат се около 80-100 бр. запечатано, 19-20 дневно пило от всяко семейство. Резултатите показват съществени разлики по отношение заразеността при изследваните колонии в сравнение с контролната група, като при запечатаното пило броят на акарите нараства по-бавно.
Възрастта на пчелите-майки в изследвания пчелин е 2 години, като тяхната подмяна се извършва на третата година. Те са от порода „Краинка”, с отлични качества и произхождащи от няколко чужди пчелина. Размножаването се приема при 50-60% от популацията и зависи от размера на кошера и възможностите на пчелата-майка.
Миграцията от мястото, в което пчелите прекарват зимата се извършва 3 пъти годишно, в обхват от 60 км., в зависимост от цъфтежа на медоносните растения (рапица, акация, фацелия, синап, слънчоглед). Средният годишен добив от мед е 100 кг (мин. 85, максимум 120 кг). В случай на продължителна и достатъчна паша, не е необходимо добавянето на зазимяваща и стимулираща храна.
Броят на зимуващите колонии от година на година е постоянен, а зимните загуби, дължащи се на различни причини са под 10%.
Защитата срещу вароатоза и диагностиката след активния сезон и този без медодобив (от средата на август) може да бъде осъществена чрез опушване с амитраза. (Препоръчва се и третиране с 4% оксалова киселина). Смъртността при акарите, може редовно да бъде проследявана чрез поставяне на подложка. След въртенето през активния период и в резултат от третирането през месец октомври, степента на инфектираност варира между 100 и 500 на колония. Установено е, че в експерименталните семейства, в края на сезона, при диагностизирано лечение (с амитраза) количеството на размножилите се акари е минимално.
При изследваните през есента семейства, броят на презимуващите акари е под 10, което съвпада с резултатите от пчелните семейства, третирани с химикали и в същото време осигурява здрава пчелна популация през следващата година.
Обобщено можем да кажем, че при медоносните семейства, количеството на акарите е значително по-малко, в резултат от въздействието на въртенето. Обичайното третиране на пчелното гнездо и корпуса за мед, не влияе върху поведението на майката-пчела и нейното семейство и спомага за по-интензивното разделяне на рамките и меда.
В сътрудничество с:
Лайош Коня
Д-р Еникьо Матраи Салаине, д-р Ласло Бекеши, Адам Милталер, Ливия Харка
Гьодьольо, 9 декември 2004

