Вароатоза

Името на големия акар по пчелите, пренесен от Азия е Varroa destruktor (по-рано якобсони). Тялото на паразита, погледнато отгоре прилича на щит, женската е тъмнокафява, а мъжкият бял или бледожълт, лъскав и леко овален. Тялото е плоско, с къса четинка и четири чифта крачета. Устният им орган е смучещ хобот. В края на крачетата се намират кукички, между които има дискчета за закрепване.
Дихателните отвори са разположени и по крачетата, което дава възможност на паразита да диша дори когато е под ларвата, в пчелното млечице. Женският кърлеж е с размер 1,1-1,6 мм, а мъжкият 0,4-0,7 мм. Мъжките индивиди могат да съществуват единствено в запечатаното пило, тъй като тялото им е незащитено срещу нападението на пчелите и недоразвитото им хоботче не позволява да се хранят от развитите пчели. Това може да се види с просто око или най-добре с лупа. Ранното заразяване трудно може да бъде открито, тъй като паразитът се разполага между сегментите на коремчето и от там смучи хемолимфа, тоест вижда се само една тънка линия от щитчето.
Само при по-силна зараза, се забелязва кърлежите да се разхождат по гърба на пчелите. (Само 2-3% от акарите върху пчелите се виждат)
През размножителния период 85-90% от акарите се намират в запечатаното пило, ето защо през този период те са устойчиви на третиране с химикали. Директните щети, нанесени от паразита се изразяват в храненето им с хемолимфа, а индиректните – пренасяне на различни заболявания.
Този вид кърлежи е открит за първи път през 1904 г. на остров Ява във вид пчели, произхождащи от Индия. (Apis cerana). Оттогава разпространението им става с бързи темпове. Досега, навсякъде по света мерките срещу тяхното размножаване и бързото им разпространение се оказват безуспешни. В началото борбата на пчеларското общество се изразява в ползване на лекарствени продукти. Медикаментозната защита, с течение на времето води до редица неблагоприятни последици, но поради принудителното положение не е могло да се избегне, тъй като много от пчелните семейства са били покосявани от болестта или не са били способни да участват в медоноса. Няма лекарствен продукт, който след попадане в кошера да не бъде открит дори в минимални количества и да не вреди на здравето. Характерно явление е, че акарите постепенно привикват към химикалите, представлаващи в началото отрова за тях, а това може да се окаже пагубно за пчелното семейство, ако пчеларят своевременно не обърне внимание на това.

Тези предпоставки насочиха вниманието към създаването на биологична защита, без химикали. В началото стремежът е бил да се унищожи запечатаното търтиево пило, който се е основавал на един грешен изследователски резултат, според който това пило привлича шест пъти повече кърлежите, отколкото това на работничките.
По-късно се установява, че правилното изречение е: размножаването на акара в търтиевото пило е шест пъти по-резултатно отколкото в работническото пило.
Мнозина успешно прилагат унищожаване на цялото пило през есента и по-нататъшно размножаване с пакетни пчели.
Всяка стратегия на защита предполага прецизно познаване на биологичните особености, начина на живот и размножаване на паразитите. Притежавайки тази компетенстност, в главата на един гениален пчелар, Лайош Коня, се ражда идеята за новия кошер, която постепенно, в поредица от стъпки успява да се реализира, а неговото име остава емблематична следа в пчеларската литература.

Размножаване на акара вароа:
В периода без размножаване презимуват само женските ивдивиди. При условията на нашата страна, при естествени условия умират 85-90% от акарите. Презимуващите организми имат доста недоразвити органи за съхранение на мъжките полови клетки, които попаднали там през есента остават стерилни или биват унищожени. През пролетта, размножаването на пчелата и на акара започва едновременно. При първото заразяване на пилото, акарът снася неоплодени яйца, от които се излюпват само мъжки индивиди. Те оплождат женските в запечатаното пило и излизат от килийките заедно с излюпването на пчелите. За да може да се размножава отново, кърлежът в продължение на 2-3 дена трябва да да се храни с хемолимфа от възрастните пчели. Ако през този период организмът му е вече настроен за размножаване, благодарение на обонянието си търси петдневна ларва, още преди запечатване на пилото. В този момент от своето развитие, ларвата плува в богата хранителна страна, акарът се скрива под нея и диша с помощта на дихателните отвори, намиращи се по крачетата му.
След запечатване на пилото, храната на ларвата се изчерпва и след формиране на пашкула, тя изпада в привидно спокойно състояние. В този момент се забелязва интересно явление, при което което кърлежът преминава в превъзбудено състояние и се устройва в килийката по свой собствен начин. Чрез отделените екскрети, обозначава своето място на пребиваване във вътрешността на килийката. От там потегля да търси храна и на същото място снася яйцата си. Органът му за хранене е неспособен веднага да пробие гъвкавата кутикула на ларвата, затова първо пробива малък отвор, който разширява за няколко часа. След първото обилно хранене, в рамките на 8-16 часа, снася първото си яйце на тавана на килийката и го залепва с помощта на специално слизесто вещество. По принцип, това става в края на първия ден след запечатването. Ембрионалното развитие започва, като резултат след 24-30 часа се излюпва ларва с шест крачета. Малките започват да се хранят от отвора, предварително подготвен от майката. Мъжкият индивид узрява полово на 6-7 ден, а женският на 8 ден. Наследниците се чифтосват още в запечатаното пило. След излюпването на малките мъжкият и недоразвитите женски умират. Работническото пило е запечатано средно 12 дни. През този период броят на акарите се удвоява, което означава, че за това кратко време 1-2 от женските индивиди достигат полова зрялост.

Стратегията на Лайош Коня отнема и това кратко време от кърлежа:

• Главата на ембриона, под въздействие на земното притегляне, се образува в долната част на яйцето. Ако по време на ембрионалното развитие на акара, рамката на кошера е в обратна позиция, малкото не може да се излюпи, тъй като обвивката на яйцето е дебела и то е неспособно да я пробие.
• При въртенето, мястото на екстремента се променя, женският акар загубва комфорта си, опитва се да го възстанови, но това отнема много време, което допълнително скъсява размножителната способност.
• Новоизлюпените индивиди бързо умират от глад, ако отворът, подготвен от майката „изчезне от тяхното полизрение”.
• При така „тормозените” индивиди половото узряване настъпва трудно. След излюпване на пилото, липсата на втвърдена хитинова обвивка прави шансът на оцеляване малък.
• При достатъчното блокиране на размножаването, числеността на акарите намалява, поради естественото им измиране. Продължителността на техният живот е 3 месеца през лятото и 7 през зимата.